ИСТОРИЯ НА НАПОЯВАНЕТО
или как се е променил напоителния процес през вековете
Възникването на земеделието датира от преди епохата на палеолита, около 10 000 години пр.хр., а първите данни за напояване датират от около 6 000 г. пр. хр., първоначално в Египет, а след това в Месопотамия и долината на р. Инд. Въпреки, че по това време рек...
ИСТОРИЯ НА НАПОЯВАНЕТО
или как се е променил напоителния процес през вековете
Възникването на земеделието датира от преди епохата на палеолита, около 10 000 години пр.хр., а първите данни за напояване датират от около 6 000 г. пр. хр., първоначално в Египет, а след това в Месопотамия и долината на р. Инд. Въпреки, че по това време реките са били доста пълноводни, са съществували няколко метода за напояване. Единият основен метод е чрез “заливане” на земеделската площ, а другия чрез оформяне на басейни, с помощта на изграждане на диги и насипи.
В повечето случаи тези техники са се използвали в месеците между юли и декември, като част от водния поток на реката се е отклонявала към засадените полета.
Там водата се е съхранявала в продължение на 40 до 60 дни, необходими за отглеждането на една реколта, след което останалата вода се е връщала в реката. Тези техники на
напояване са били пасивни, тъй като са пряко зависими от пълноводието на реката, и не винаги е имало достатъчно вода за отглеждане на зимни култури.
По-късно, напояването е било практикувано и в долината на Месопотамия (3000-750г. пр.н.е.), в Ирак и Иран, в Долината на река Инд, а също и в цивилизациите в Харапа и Мохенджо-Даро, в северозападната част на Индия и Пакистан(3000-1500г. пр.н.е.). Напояването също е споменавано и в ранната библейска история.
Също известен факт е, че Китай са практикували напояване на земеделски култури около 2627г. пр.н.е., като през 7 век от н.е., е построен и Великият Китайски канал, с дължина около 1100км, който и до сега се използва за плаване и за напояване.
С течение на времето, освен двата древни метода, се появява и напояване чрез изграждане на канали и чрез транспортиране на водата посредством помпи и други помощни средства. Тези методи се практикуват до 19-ти век, когато се въвеждат съвременните методи за напояване.
С въвеждането на разпръскващите системи(
дъждуване), вниманието се концентрира върху подобряване на процеса на поливане, а не както до сега, само върху транспортирането на водата до земеделските площи. Нововъведенията допринасят за подобряване на ефективното потребление на водата, регулиране на водните ресурси и повишаване на производителността.
Днес “заливането” на земеделските площи е все още преобладаващата практиката в по-голямата част на света. Въпреки това, се увеличава и разпространението на модерните системи за напояване - подземни и надземни
капкови напоителни системи, системи с разпръсквачи и
микроразпръсквачи, както и микро-напояване. И тъй като на световно ниво хранително-вкусовата промишленост е непрекъснато развиващ се отрасъл, то модерните напоителни системи в земеделието като капковото напояване, са водещи при постигане на устойчива производителност. Модерните напоителни системи спомагат за увеличаване на добивите и качеството на продукцията, като се минимизират разходите и негативните въздействия върху околната среда.
И тук идва фундаменталната роля на израелската компания Нетафим.
През 1965 година инженерите на Нетафим изработват първият в света вариант на капкообразувател и с това поставят началото на 50 годишен стремеж за ефективно напояване с възможно най-малък воден ресурс.
През 2015 година компанията празнува половин вековен юбилей заедно с официалният си представител в България – Ирисист ЕООД.
Повече информация относно предлаганите от Нетафим решения за напоителни системи може да намерите на
www.irrisyst.eu